What about Happiness

ноември 26, 2020 My Personal Chaos

От доста време около мен се върти темата за щастието… И все сядам да пиша, но не успявам да формулирам мисълта си както ми се иска. Нали знаете как, като искаш да кажеш нещо го съставяш в главата си, но когато го кажеш излиза нещо съвсем различно. Нещо от рода „it was funnier in my head“.
Всеки има различна концепция или теория за щастието, но една от грешките, които допускаме е да си мислим, че нашата концепция за щастие съвпада с тази на другите хора. Щастието има различно проявление и различни измерения. Всъщност вариациите на Щастие са толкова на брой, колкото е населението на Земята, че и повече. За всеки индивид, Щастието означава нещо различно – семейство, кариера, много пари, много партита, спокойни вечери у дома, деца, липса на деца, един човек, с когото да прекараш живота си, много хора, с които да прекарваш нощите си…Няма точна формула, няма последователност, няма еднаквост.
В различните периоди от нашия живот, Щастието има различни измерения, означава нещо различно, но за това също няма формула…да, има сходни елементи, като например „щастлив съм, че дойде пролетната ваканция и няма да ходим на училище“, „щастлив съм, че си хванах гадже за първи път“, „щастлив съм, че ми увеличиха заплатата“…но за всяко едно „щастлив съм, че излизаме във ваканция“, има по едно „оооо излизаме във ваканция, сега ще ме пратят на село“… Грешим, когато се опитваме да натрапим собствената си визия, вярвайки, че нашето Щастие е Щастието на всички. „Роди едно дете, няма нищо по-хубаво от това!“, „Замини за чужбина, там е рай!“, „Не си хващай приятелка – виж колко съм щастлив аз – всяка вечер с различна“ или обратното – „Ожени се! Толкова е хубаво!“
Не сме квалифицирани да даваме такива съвети. Никой не е. А и голяма грешка е и да следваме подобни съвети. Всеки сам определя своята визия за това, какво може да го направи щастлив.
Има много въпроси, които си задаваме…е, някои от нас си ги задават…другите са заети просто да са щастливи, предполагам…“Както е Щастието?“, „Защо все го преследваме и го търсим?“, „То защо бяга и се крие?“, „Като го преследваме, то повече ли се отдалечава?“, „Има ли такова нещо като „намиране на Щастието“?“, „Ако го открием, после какво ще правим с остатъка от живота си?“, „Щастието само едно ли е или постоянно ще преследваме нещо до края на живота си?“…
Друга огромна грешка, поне според мен е идеята, че някой трябва да ни направи щастливи или, че някой или нещо ни прави нещастни. Колко често ви се случва да чуете „Той ме прави много Щастлива“ или „Работата ми или жена ми ме прави много нещастен“…А ние защо даваме ключа за щастието на някой друг? Защо позволяваме някой да ни прави нещастни?
Същото е когато някой ме попита „обидих ли те?“…Пич, не си ме обидил, няма как да ме обидиш, защото не ми пука за теб…Можеш да ме напрегнеш, можеш да ме подразниш с простотията си, но обидата изисква емоция, която аз влагам само в отношенията с най-близките си хора. Същото е и с щастието – никой не може да ни нарани или да ни направи нещастни, ако ние не му дадем това право и тази възможност.
Не казвам, че аз успявам на 100%, просто разсъждавам пишейки, защото имам нуждата да го напиша и защото смятам, че ако написаното помогне поне на един човек, значи не е напразно.

Много хора вярват, че ако са нещастни и намерят „половинката“ си, която също е нещастна, заедно ще бъдат щастливи. Обаче хората не сме създадени на половинки и докато не намерим щастието в себе си и не станем цели същества, нямаме право да объркваме живота на другите, надявайки се, че те ще ни направят щастливи. Никой не ни дължи Щастие, никой нищо не ни дължи. Единствено ние дължим на себе си да бъдем щастливи.
Като средно интелигентни същества, сме благословени с правото на избор – да бъдем в тази връзка, да останем на това парти, да останем на същата работа или да напуснем…Да, понякога сме притиснати от обстоятелствата, но това не означава да спрем да търсим начин…Не е нормално да си нещастен, да се оплакваш ежедневно колко е гадна работата ти, какъв „задник“ е шефа, как ти можеш много повече и как те искат от сто места, ама стоиш…ами тръгни си! Или спри да мрънкаш! Ако не ти харесва мястото, на което се намираш, премести се! Не си дърво!